eTourist

Крепост Бялград, с. Гугутка

с. Гугутка в Хасково, България

Изградена е на естествено защитен, труднодостъпен скалист връх. Склоновете на върха се спускат стръмно към Бяла река, която го обгражда от две страни. Крепостните стени следват очертанията на билната заравненост и ограждат площ от 13 дка. Те са запазени почти изцяло в първоначалният им вид- имат дължина общо около 550 m и височина до 7-8 m, а дебелината им е 2 m. В източната част, където крепостта е сравнително по-достъпна, пред основната стена на разстояние 10-15 m е построена втора стена, която описва неправилен полукръг. Двойните стени- протохизма, са рядкост при източнородопските крепости. Подобно фортификационно решение е приложено още само в крепостта при с. Воденичарско общ. Джебел.
Името Бялград, обектът вероятно дължи на факта, че за направата на стените и са използвани много късове от мрамор. И още една особеност- нивото на терена вътре в крепостта е по- високо от терена извън крепостните стени с 4-5 m. Това е затруднявало тяхното подкопаване и разрушаване при обсада. В източната част на твърдината са разкрити основите на еднокорабна, едноабсидна черква, частично вкопана в земята. Тя има дължина 8 m, ширина 6 m, а дебелината на страните и е 1 m. Подът и е бил покрит с каменни квадратни плочи с еднакви размери. Най- интересното съоръжение от тази крепост, което е стигнало до наши дни, е вътрешната феодална жилищна кула. Тя е от типа на така наречените донжони и е една от малкото сравнително добре запазени кули в България. Също така тази кула е един от малкото свободностоящи донжони по нашите земи. Това е една от големите разлики със средна и западна Европа, където тези фортификационни съоръжения са често срещани. Стените и се издигат на височина до 9 m, а дебелината им е 1.5 m. Тя има правоъгълен план с размери на основата 11 и 9 m. Била е на поне три етажа.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Липсата на пълни археологически разкопки създава трудности за определяне ролята на тази крепост през средновековието, но големите ѝ размери и необичайната ѝ съдба дават основание да се смята, че тя е била средищно селище от градски тип, в което е резидирал феодален господар със земи и села наоколо. Това се потвърждава косвено и от името ѝ - Бялград или по-рядко Градището, докато другите крепости наоколо местното население нарича калета. Съдбата на Бялград след падането на България под османско владичество е неясна. Вероятно крепостта не е била разрушена, а в нея се е настанил, временно османски феодален владетел.

---