Сканирай с нашето приложение за допълнителната информация.
Може да свалите приложенито ни от
Google Play и
App Store
Вия Егнация
Еврос, Гърция в Еврос, Гърциямили (10-20 km) спирки за почивка и снабдяване, където имало и персонал, обслужващ пътниците. Имало и страноприемници, разположени на края на разстоянието, което се изминавало по време на цял ден път (т.е. на 30/40 или 45/60 km). Тази организация повлияла сериозно устройството на Македония и Тракия, защото и до ден днешен най-големите градове се намират по оста на Via Egnatia и то на разстояние около 45/60 km един от друг. (Едеса – Яница – Солун – Аполония – Амфиполис – Филипи), но и Кавала – Ксанти – Комотини – Александруполис. Съществували още казарми, затвори, контролни пунктове и стражеви постове около реки, хълмове и планински проходи. Оригиналната дължина на римския път Игнация от Адриатическо море до р. Марица е била 535 мили. На всяка миля по пътя имало пътепоказатели, милиарии, които съдържали информация за разстоянието, на което се намирал пътникът от началната точка на пътя.
На територията на Тракия и по-специално в префектурите Ксанти и Родопи трасето на древната Via Egnatia до голяма степен съвпада с днешната магистрала Егнатия. Повечето запазени части от пътя обаче са установени в префектура Еврос. Първата и най-съществена част започва от границите на префектурите Родопи и Еврос и се вижда с просто око до североизточния край на древната Месимврия – Зони. Преминава през ниския хребет, разделящ долините на Комотини и Александруполис, като до ден днешен е прекрасен пример за прокарване на път през пресечен район. Има и доста добре запазени равнинни части, които почти съвпадат със съвременната магистрала след Александруполис и след Τраянуполис.
На всички места, където останките от античния път са видни, са поставени информационни табели с означения, еднакви за всички римски пътища, които са договорени в рамките на европейски проект. Освен това са разположени табели за ориентация по протежение на цялото известно ни днес трасе в планинския проход Зонея, за да може всеки пътешественик да усети вълнението от откритието, че крачи по древен път.