Сканирай с нашето приложение за допълнителната информация.
Може да свалите приложенито ни от Google Play и App Store
Димотика и неговите византийски замъци, пещери и джамията Ваджазит
Димотика в Еврос, ГърцияДимотика (Дидимотихо) се намира на 95 км от Александруполис. Построена е от византийците върху руините на Плотинуполис. Според една версия взима името си заради "Стената на близнаците" от северната страна на замъка, защото замъкът е двоен. Според друга версия през VI в. сл. н. е. е имало два града, разположени един до друг, Плотинуполис на хълма Свети Петър и Дидимотиxо на хълма Кале, чиито замъци свързвали своите центрове един с друг, създавайки "8", т.е. където между замъците минавал пътя Траянополис - Андрианополис. Следователно местността се е наричала Дидимотико, заради замъците-близнаци.
На централния площад, се намира внушителната джамия Мехмет или джамията Баязид - най-голямата по рода си в Европа. Тя е построена от Мурат I през 1326 г. и по-нататък е достроена през 1420 г. от Мохамед I. Тя е определена от гръцкия генерален секретар на културата като най-важния ислямски паметник в Европа. Стените на сградата са с дебелина около 2,50 м., като главният вход е от южната страна. От югоизточната страна се намира внушително минаре, което първоначално е имало балкон. През 1913 г. турците добавят втори балкон, по-висок от първия, възстановявайки върха на срутеното минаре.
Паметникът е в руини, но от 1969 г. започват дейности по реконструкцията. По време на Втората световна война оловните листове от олово са отстранени от покрива и през 1969 г. листовете са заменени. През 1970 г., след тежко време, част от внушителното цилиндрично минаре се разпада. През периода 1998-1999 г. гръцкото Министерство на културата покри покрива с пластмасов филм, за да защити паметника от дъжд. През 2008 г. част от минарето е срутено и е унищожило защитния филм на покрива.
На 22 март 2017 г. голяма част от покрива и сградата на джамията са унищожени в следствие на пожар. За възстановяването му се изпълнява проект в размер на 3 448 876 евро, който е интегриран в Регионалната оперативна програма на Източна Македония и Тракия 2014-2020. Ефоратът на античността в Еврос, като надзорен орган, изготви Рамковия план за рехабилитация на паметници и ще пристъпи към създаването и функционирането на уебсайт с информационни материали като част от публичността на проекта, който се изпълнява. В същото време Националният технически университет в Атина подготвя изследователска програма по предложение за реконструкция на дъбовия покрив и възстановяване на стената на джамията.
Заслужава си да се посети и фолклорният музей на Дидимотейхо, който се помещава в неокласическата сграда на Хаджирвасани (1900 г.). Колекциите на музея са създадени от 1966 г. Днес в музея има около 2.500 предмета. Тук могат да се видят традиционни дрехи от региона, други облекла, бродирани и тъкани, традиционни бижута, църковни предмети, религиозни произведения и прибори, селскостопански и текстилни инструменти, както и инструменти на традиционните занаяти: дърводелство, ковачество, обущарство, текстилно бояджийство.
Освен това в музея са изложени традиционна дестилерия за приготвяне на ракия и стар магазин за алкохол, както и стари прибори за печатница. Освен това има два мраморни релефа, изобразяващи "тракийския кон", тракийското божество, за които се смята, че са използвани за защита на семейството, пътуванията и набезите.
Заслужава да се спомене и архива на музея, който е дарен и включва театрални програми, изпитни програми от Адрианополисовата школа „Запи” (1882 г.) и различни други публикации и ръкописи.
В задния двор на музея е изложена сусамова маслена мелница (джиахани). Тези „лаборатории“ за производство на сусамово масло са работили в Дидимотико до 60-те години на XX век.
Туристите също са привлечени от редица забележителности като:
• Замъкът Дидимотейхо, или както го наричат местните жители „Кале”, който стои на скалист хълм с височина 107 м, на левия бряг на река Еритропотамос и където са запазени следи от човешко присъствие от праисторически период
• Столичната следвизантийска църква на Агиос Атанасиос, с великолепни преносими религиозни произведения на изкуството, почит към гилдиите на града и издълбани иконостаси, където според легендата Каролис IV (крал на Швеция) е бил затворен в една от каменните дупки.
• Скалистият хълм, известен на местните с името Агия Петра, където са намерени останки от римски Плотин, основан от римския император Траян в чест на съпруга Плотин.
