Сканирай с нашето приложение за допълнителната информация.
Може да свалите приложенито ни от Google Play и App Store
Помашки селища „Помакохория“ - Парикон и село Руса
с. Руса в Еврос, ГърцияПошаките селища са известни с прекрасната си традиционна архитектура, праисторически скални рисунки и уникалното работещо „Tekke“.
Село Руса (старо Русалар), разположено на 370 метра надморска височина, принадлежи към община Суфли и е близо до гръцко-българската граница. Руса е обитавана непрекъснато още от праисторически времена, според археологически находки, които са открити в района още от желязната епоха.
Текето в Руса, разположено на 3 км извън селото, е османско теке, място за среща на дервиши, което е реновирано и действа и днес. Счита се за един от най-старите запазени текета на Балканите и един от двата основни центъра на бекташизма. Текето в Руса е известно още като Теке на Сегит Али Султан, Текил от Кизил Дели или Бекташиският манастир на Кизил Дели в Руса.
Основан е от дервиша Сегит Али Султан през 1400 г., както пише османската табела на една от стената на сградата.
В централната част от сградите на Текето в Руса е разположена черница на 600 години, плодовете на която според традицията предпазват онези, които ги ядат от всякакви болести. Същото дърво е открито в Текето на Бекташисите в село Хачи Векташ, Мала Азия. Около вековната черница се намират кухнята, конаки (затвора), гробническият паметник на Сейед Али Султан, молитвената зала и съвременните сгради и съоръжения за посетители. В гробището на Текето в Руса има гробници на мъдреците от Теке (шейхиди) и дервиши.
Всяка година в Текето в Руса се провежда отделна среща: на 6 май, денят, в който манастирът празнува Свети Георги, който е общ светец на православни и алевити, Дидимотейския митрополит, Орестиада и Суфлий, заедно с многобройни хора, посветени на споменатите религии се събират заедно в Текето.
Освен това, друг интересен обект са мегалитните гробници (долмени), разположени на върховете на ниските хълмове около село Руса, които са датират от ранна желязна епоха (ІV-VIII в. пр.н.е.). Най-старите, от IX в. пр. н. е., са по-големи и могат да бъдат описани като мегалитни гробници, освен факта, че са монументални, като тези в България.
Гробовете са направени от пет плочи от шисти с характерния страничен отвор на долмените в камерата или в коридора. Вътре в гробниците са били поставяни големи съдове с пепелта на мъртвите или директно пепелта заедно с всякакви дарове за задграбония живот.
В подножието на хълма на име Хилия, разположен западно от село Руса, има скални резби под хълма Сиврис. Те са на 700 метра след мястото на Балабан Чегир и са създадени през 900 - 1100 г. пр. Хр. Скалните резби изобразяват врязани фигури на жени и мъже в различни пози, но също така и в танцови сцени, влечуги, птици, които могат да бъдат идентифицирани с лястовици и звездни тела, символизиращи слънцето и луната. Скалните резби са свързани с религиозни вярвания и имат апокрифни и магически характеристики.
