Сканирай с нашето приложение за допълнителната информация.
Може да свалите приложенито ни от Google Play и App Store
Πлотинополис
Димотика в Еврос, Гърция
Преди Втората световна война се установило, че това възвишение със стратегическа позиция представлява интерес за археолозите.
Систематичните археологически проучвания са извършени на в местността Айа Петра от 19-та Служба за праисторически и класически антични археологически изследванияя през лятото на 1977 г. и в началото на 80-те години. Есента на 1996 г. отново започват разкопки в Плотинополис. Разкопан е терен почти в средата на източния склон на хълма, точно срещу р. Марица, на мястото, където през 80-те години на ХХ в. е разкрита сграда с подови мозайки.
Разкрити са останки от сгради, които ведно с постройката с мозайките вероятно са съставлявали единен голям архитектурен комплекс. Съоръжението е използвано от II в. до VI в. сл. Х. Разкопана е и подова настилка на римска постройка с водопровод. На север от тази сграда е открит хипокауст, което потвърждава работната хипотеза на археолозите, че се касае за баня.
Най-впечатляващата находка обаче е един кладенец с вътрешен диаметър 2,20 m, иззидан от дялани камъни според римската система за градеж. Кладенецът е разкопан до дълбочина 11,20 m, по въпреки това не е достигнато неговото дъно. В северната част от кладенеца на дълбочина 2.50 m от запазеното устие е оцелял отвор, който води до куполна камера. Този комплекс (кладенец и камера) има връзка с водоснабдяването на града и би трябвало да е съвременен на основаването му (II в. сл. Х.). Тук е установен и непрекъснат праисторически слой на обитаване. Открити са 35 ями от землянки. Този слой се датира през късната неолитна епоха. Другите находки при разкопките се датират между IV и VI в. сл. Х.
По време на разкопките (през 2006 г.) е разкопана зоната северно от входа към камерата на кладенеца. Там са намерени три (3) канализационни тръби: една от римската епоха и две от раннохристиянската. Открит е и фрагмент от римска мозайка. В района на югоизточната част на града, където не са установени сгради, разкопките „слизат” в дълбочина и е намерена вносна керамика от Атика (чернофигурна и керамика с т.нар. украса „Западен уклон”) от IV в. пр. Х. наред с местна ръчно изработена „тракийска” керамика.
Едно от най-значимите открития в региона е т.нар. „Златният бюст”. През 1965 г. войници копаели окопи и намерили случайно златен бюст на брадат мъж с украсена ризница. Размерът на протоме-то е малко по-малък от естествения, т.е. висок е 26 cm. Изображението има триъгълна дупка и е леко огънато в лявата част на лицето, заради удар с кирка. Става дума за произведение на торевтиката, изработено от злато и с тегло около 1 kg. Това бюстово изображение е на император Септимий Север (191-221 сл. Χ.). Този златен бюст е изложен днес в Музея на гр. Комотини и е една от гордостите на експозицията. Датира се през римската епоха (края на II в. – началото на III в. сл. Х.).
През 2009 г. в резултат на разкопки в този обект на бял свят се появява ричска мозайка с митологични мотиви – Аполон и една муза върху делфини и изображения на птици. Мозайката се отнася хронологически към втората половина на II в. или началото на III в. сл. Х. Разкопки са правени и през 2011 г. с финансовата подкрепа на Община Дидимотихо и Регион Източна Македония и Тракия.
